Вчера ми бе един от така наречените “дъждовни” дни, в които всичко е объркано, случват ти се неща, които не си очаквал, всичко отива с “краката нагоре”, даже в един момент стигаш до дежурната фраза за такива моменти “Не може да бъде! За мене ли ставаше въпрос..?!” …
Мдаа.. по същество.. Та не стига, че времето е променлива величина /сменя си се когато му е кеф/, ми и настроенията ми се влияят от него…
Станах с чудно настроение към 12 часа наобяд, с нагласата да се поразходим с една приятелка /както се бяхме оговорили от предишния ден/ на това толкова хубаво време. Навън бе грейнало прекрасно юнско слънце, погледнах през терасата на моята стая, хората се разхождаха усмихнати… След като седях до 2 часа на телофа в очакване да звънне и да изляза - Ядец! Нямаше никои.. тенекия! /Още я чувам как дрънка зад мен като тичам из нас ;)/ Реших да накарам сестра ми да излезем до близкия парк за по кафе.. Ок! Супер! Тя се нави! До тук - нещата вървят добре.. Бързо се облякох, вече забравила неприятния момент от издрънчаването на тенекията, и малко преди да излезем - тряяс!! гръмотевици… изля се един дъжд, като изведро! Върнахме се.. 
Седях и гледах през прозореца как същите тези хора от преди малко се разбягват от силния дъжд..гръмотевиците бяха толкова силни и страшни, че се наложи да дръпна и кабела за интернета.. в един миг се чувствах далече от всичко..
След двайсетина минути дъжда спря. Тръгнахме.. по пътя видях един приятел/поради стечения на обстоятелства се бе превърнал в познат/, които не бях виждала отдавна, но много обичам :)) Беше тъжен и унил.. разменихме по една прегръдка, няколко празни думи, от които можах да разбера само, че се е случило нещо не много приятно с него. Реших, че човек трябва да е сам в такива моменти, защото има нужда да си подреди мислите. Разделихме се при банкомата..
Времето се оправи, пекна пак слънчицето… Минаха часове от случката, обадих се на Джони да измезем (Джони е ТЯ ;))) ), отидохме пак до парка .. Сетих се за отдавнашния ми приятел и реших да му пусна смс да видя какво се е случило и дали е по-добре.. Пуснах! След няколко минути телефона прозвъня с непознат номет - беше той!! Зарадвах се много , но уви той май се бе препознал…тегли ми една голяма и дълга майна, мислейки че съм друга.. и аз реших да се измъкна с думите “Стаско, ще се чуем по-късно, много е шумно тук!” , затворих …. Май в този момент се почувствах по-унила от него преди часове…
Прибрах се натъжена и огорчена вкъщи, отнесла една майна, която не заслужавах..
Приятна новина! Беларус 0 - 2 България!! Их, че хубавоо..поне една хубава новина днес!
Преди да легна разменихме няколко приятни смс-а с едно приятелче, с което не бяхме в цветущи отношения в последните няколко дни..
Легнах си отново около 12 часа a.m. (00 часа, 24 часа.. ;р) с надеждата, че утрешният ден ще е по-добър, слънчев, весел и изпълнен с много по-хубави моменти..
Забравила тенекията, простила звучната българска “майна”, сложила началото на ново приятелство, легнах и заспах като бебе 
Това беше моя т. нар. “дъждовен” ден..
