Докато гледах тази вечер залеза, седнала на терасата, отпивайки глътка от останалото следобедно кафе, почувствах дълбока празнина..Защо? Липсват ми прекрасните дълги разходки в парка :)), липсват ми бекрайните разговори, смеха от забавните шеги, които разменяхме…мириса на мокрите листа и аромата на тревата след дъжд… човека, с които прекарах всички забавни моменти през първите месеци на 2007… Човека, от които научих много неща, но уви пропусках всеки един момент да му кажа колко го ценя. Той беше най-добрия приятел, които съм имала на света!
***
Един ден всичко престана да бъде същото.. Случиха се поредица от събития, които преобърнаха нашето приятелство.. почувствах как ме избягва, как дори на моменти ме лъже… Беше ми тъжно и болно, всяка вечер се молех да се обади.. той така и не се обаждаше, имаше нещо което го мъчеше…Почнахме да се караме, колкото и да се опитвах да оправя нещата - влошавах ги все повече..плачех почти всяка вечер за моя приятел!
Така и пак не му казах, колко много го ценя и обичам…
***
След поредното и последно каране, се престариш да кажа колко ми е ценен и не искам повече да сме в кофти отношения… Казахме си, че почваме на чисто.. беше вече късно за извинения………….Липсва ми.
***
След залеза и леката меланхолия, която ме бе “налегнала” почувствах голямо и неустоимо желание да му се обадя - не го направих..отново, за пореден път! С мисълта, че няма да вдигне .. Нищо не е същото вече, а ужасно много ми се иска отново да се разхождаме дълго, да се смеем..колко хубаво би било!
Знам, че някои ден отново ще споделяме залезите, ще говорим за мечтите си 
ще се смеем и забавляваме…